Номадите, които притежават частица от луксозни имоти в цял свят
Шон Дели, пенсиониран сътрудник в огромна счетоводна компания, има огромен опит в работата с дроби. Сега той употребява уменията си, с цел да сътвори портфейл от раздробени ваканционни жилища – една десета от вила в ски курорта Вейл, едвам дванадесета от парцел на брега на океана на хавайския остров Кауаи, една дванадесета от вековна вила в Тоскана. Взети дружно, трите раздробени парцела, които Дели употребява, редувайки се с други частични притежатели, костват над един милион $, написа Wall Street Journal.
„ Доста по-добре е от цялостна благосъстоятелност – тревожите се за поддръжката, губите време в разрешаването на проблеми вместо да се забавлявате “, споделя 63-годишният Дели, който живее със брачната половинка си Кристи в Стиймбоут Спрингс, щата Колорадо. Те имат 100 % от тристайното си жилище в града.Вместо да имат ваканционен парцел за няколко милиона $, който може да посетят единствено един път или два пъти в годината, някои заможни номади избират да се снабдяват с малко парче от първокласен парцел посредством частична благосъстоятелност и така наречен елитни частни клубове.
Споделената благосъстоятелност разрешава парцелът да бъде продаван, подаряван или наследяван. Елитните клубове всекидневно имат по-високи цени, по-добри улеснения и доста по-малко притежатели от парцелите с краткотрайно прилагане на собствеността (timeshares), само че и двете имат съвсем идентична конструкция и се подчиняват на едни и същи регулации. „ Независимо дали си купувате Rolls-Royce или Kia, разпоредбите за защитния колан са същите “, изяснява Хауърд Нюсбаум, президент и основен изпълнителен шеф на American Resort Development Association.
Собствениците заплащат годишни такси за поддръжка на парцела на компанията за фасилити мениджмънт, която се занимава с доста от досадните домашен задания, поглъщащи огромна част от ваканцията.
Но има и дефекти. Макар че частичните притежатели могат да насочат искане за съответни дати за престояване, седмиците им са избрани на ротационен принцип и варират от година на година. А хората, които търсят възвръщане на вложенията си, би трябвало да внимават, тъй като продажбата на една десета от вила в ски курорт може да е тъкмо толкоз мъчно, колкото продажбата на единствено една ска.
Семейство Дели прекарало огромна част от последните два месеца в циркулиране на света. През октомври те останали две седмици в Casali di Casole, някогашно имение край Сиена, във вила с три спални, от която купили една дванадесета за към 350 хиляди $ през 2012 година До началото на ноември те били на плаж в Timbers Kauai Ocean Club and Residences, където по-рано тази година вложили 335 хиляди $ в каузи си от къщата с три спални на брега на океана. Три дни след завръщането им семейство Дели още веднъж поело на път към ски курорта Вейл, където купили една десета от тристаен апартамент за към 335 хиляди $ през 2015 година И трите ваканционни парцела са част от мрежа от 16 елитни клуба в консорциума Timbers Resorts.
Таксите за притежателите на жилища в асоциацията варират според от каузи им в парцела и местоположението, само че са в диапазона сред 8500 и 24 хиляди $ на година. Те включват имотните налози, комуналните услуги и разноските за съществени поправки. Шон Дели счита, че таксите му възлизат на 15 хиляди $ на година за всеки парцел. Семейството възнамерява да отдаде чартърен каузи си в парцела във Вейл по време на ски сезона на цена сред 3 хиляди и 4 хиляди $ на нощ. Събраната сума ще е задоволителна за покриването на годишните такси за вилата.
Timbers, която е един от най-големите играчи в бизнеса с частична благосъстоятелност на ваканционни парцели, извлича облагата си от продажбата на самия парцел. Главният изпълнителен шеф на компанията Грег Спенсър споделя, че общата стойност на парцелите, които е продал от 2000 година насам, възлиза на 1,25 милиарда $.
Но препродажбата на частичната благосъстоятелност може да се окаже мъчно.
„ Не бих го направил като капиталова тактика “, споделя Дели, който купил и една осма от апартамент в Стиймбоут Спрингс през 2008 година, ръководен от Timbers, за 455 хиляди $. Впоследствие решил да построи личен дом в града през 2017 година След като прокиснал няколко години на пазара, делът от жилището бил продаден за 375 хиляди $ през август.
През 2006 година 60-годишният Питър Балтър, пенсиониран трейдър от Гринуич, щата Кънектикът, купил едвам дванадесета от стая с две спални в хотел St. Regis в Ню Йорк за 500 хиляди $ с 28 обезпечени дни на година. Но след това собствеността на хотела се сменила и цената на частичната благосъстоятелност на Балтър, за която той плащал годишни такси от 25 400 $, скочила фрапантно. През последните две години и последните отчасти притежавани стаи с две спални в хотела били продадени на цена сред 230 хиляди и 350 хиляди $.
„ Теоретично изгубих половината си пари “, споделя Балтър.
Над 100 частични притежатели завели дело против елитния клуб St. Regis и предходните и актуалните притежатели на хотела, тъй като не ги подкрепили в напъните им за продажба и понижили цената на дяловете им. Бордът на шефовете на клуба също подхванал правосъдни дейности от името на членовете си.
Въпреки всичко Балтър купил непълен дял от още няколко парцела. Той вложил 275 хиляди $ в една десета от вила в Carneros Resort and Spa в Напа, щата Калифорния, през 2010 година, по-късно го продал през юли за 240 хиляди $, откакто решил да купи една девета от тристаен апартамент на брега на морето в Киауа Айлънд, щата Южна Каролина, за 475 хиляди $.
Бил Екерт, 55-годишен съветник по ръководство на благосъстоянието от Канзас Сити, се сдобил с първата си споделена благосъстоятелност през 2016 година, когато двамата със брачната половинка му Шанти отседнали във вила в Кабо Сан Лукас. Когато станало време да се връщат в Канзас, те към този момент имали една двадесет и четвърта от парцела.
„ Избрахме най-малкия дял – две седмици на година, единствено с цел да се потопим във водата “, споделя Екерт, който платил към 130 хиляди $. Той счита, че делът му от жилището ще се изплати под формата на спестявания от ваканции в курорти в идните пет години, даже като се вземат поради 4000-те $, които заплаща като годишна такса за поддръжка.
Тази година семейство Екерт се сдобило с една десета от двустайно жилище в Calistoga Ranch в Напа валей, щата Калифорния, за 285 хиляди $. Годишните такси са към 2 хиляди $. Семейството прекарало две седмици в ранчото тази есен и счита да се завърне през март
„ Оставих 18 бутилки вино, фамилни фотоси, книги, игри. Когато пътуваме, не се постанова да мъкнем прекалено много багаж “, споделя Екерт.
По публикацията работи: Божидарка Чобалигова
„ Доста по-добре е от цялостна благосъстоятелност – тревожите се за поддръжката, губите време в разрешаването на проблеми вместо да се забавлявате “, споделя 63-годишният Дели, който живее със брачната половинка си Кристи в Стиймбоут Спрингс, щата Колорадо. Те имат 100 % от тристайното си жилище в града.Вместо да имат ваканционен парцел за няколко милиона $, който може да посетят единствено един път или два пъти в годината, някои заможни номади избират да се снабдяват с малко парче от първокласен парцел посредством частична благосъстоятелност и така наречен елитни частни клубове.
Споделената благосъстоятелност разрешава парцелът да бъде продаван, подаряван или наследяван. Елитните клубове всекидневно имат по-високи цени, по-добри улеснения и доста по-малко притежатели от парцелите с краткотрайно прилагане на собствеността (timeshares), само че и двете имат съвсем идентична конструкция и се подчиняват на едни и същи регулации. „ Независимо дали си купувате Rolls-Royce или Kia, разпоредбите за защитния колан са същите “, изяснява Хауърд Нюсбаум, президент и основен изпълнителен шеф на American Resort Development Association.
Собствениците заплащат годишни такси за поддръжка на парцела на компанията за фасилити мениджмънт, която се занимава с доста от досадните домашен задания, поглъщащи огромна част от ваканцията.
Но има и дефекти. Макар че частичните притежатели могат да насочат искане за съответни дати за престояване, седмиците им са избрани на ротационен принцип и варират от година на година. А хората, които търсят възвръщане на вложенията си, би трябвало да внимават, тъй като продажбата на една десета от вила в ски курорт може да е тъкмо толкоз мъчно, колкото продажбата на единствено една ска.
Семейство Дели прекарало огромна част от последните два месеца в циркулиране на света. През октомври те останали две седмици в Casali di Casole, някогашно имение край Сиена, във вила с три спални, от която купили една дванадесета за към 350 хиляди $ през 2012 година До началото на ноември те били на плаж в Timbers Kauai Ocean Club and Residences, където по-рано тази година вложили 335 хиляди $ в каузи си от къщата с три спални на брега на океана. Три дни след завръщането им семейство Дели още веднъж поело на път към ски курорта Вейл, където купили една десета от тристаен апартамент за към 335 хиляди $ през 2015 година И трите ваканционни парцела са част от мрежа от 16 елитни клуба в консорциума Timbers Resorts.
Таксите за притежателите на жилища в асоциацията варират според от каузи им в парцела и местоположението, само че са в диапазона сред 8500 и 24 хиляди $ на година. Те включват имотните налози, комуналните услуги и разноските за съществени поправки. Шон Дели счита, че таксите му възлизат на 15 хиляди $ на година за всеки парцел. Семейството възнамерява да отдаде чартърен каузи си в парцела във Вейл по време на ски сезона на цена сред 3 хиляди и 4 хиляди $ на нощ. Събраната сума ще е задоволителна за покриването на годишните такси за вилата.
Timbers, която е един от най-големите играчи в бизнеса с частична благосъстоятелност на ваканционни парцели, извлича облагата си от продажбата на самия парцел. Главният изпълнителен шеф на компанията Грег Спенсър споделя, че общата стойност на парцелите, които е продал от 2000 година насам, възлиза на 1,25 милиарда $.
Но препродажбата на частичната благосъстоятелност може да се окаже мъчно.
„ Не бих го направил като капиталова тактика “, споделя Дели, който купил и една осма от апартамент в Стиймбоут Спрингс през 2008 година, ръководен от Timbers, за 455 хиляди $. Впоследствие решил да построи личен дом в града през 2017 година След като прокиснал няколко години на пазара, делът от жилището бил продаден за 375 хиляди $ през август.
През 2006 година 60-годишният Питър Балтър, пенсиониран трейдър от Гринуич, щата Кънектикът, купил едвам дванадесета от стая с две спални в хотел St. Regis в Ню Йорк за 500 хиляди $ с 28 обезпечени дни на година. Но след това собствеността на хотела се сменила и цената на частичната благосъстоятелност на Балтър, за която той плащал годишни такси от 25 400 $, скочила фрапантно. През последните две години и последните отчасти притежавани стаи с две спални в хотела били продадени на цена сред 230 хиляди и 350 хиляди $.
„ Теоретично изгубих половината си пари “, споделя Балтър.
Над 100 частични притежатели завели дело против елитния клуб St. Regis и предходните и актуалните притежатели на хотела, тъй като не ги подкрепили в напъните им за продажба и понижили цената на дяловете им. Бордът на шефовете на клуба също подхванал правосъдни дейности от името на членовете си.
Въпреки всичко Балтър купил непълен дял от още няколко парцела. Той вложил 275 хиляди $ в една десета от вила в Carneros Resort and Spa в Напа, щата Калифорния, през 2010 година, по-късно го продал през юли за 240 хиляди $, откакто решил да купи една девета от тристаен апартамент на брега на морето в Киауа Айлънд, щата Южна Каролина, за 475 хиляди $.
Бил Екерт, 55-годишен съветник по ръководство на благосъстоянието от Канзас Сити, се сдобил с първата си споделена благосъстоятелност през 2016 година, когато двамата със брачната половинка му Шанти отседнали във вила в Кабо Сан Лукас. Когато станало време да се връщат в Канзас, те към този момент имали една двадесет и четвърта от парцела.
„ Избрахме най-малкия дял – две седмици на година, единствено с цел да се потопим във водата “, споделя Екерт, който платил към 130 хиляди $. Той счита, че делът му от жилището ще се изплати под формата на спестявания от ваканции в курорти в идните пет години, даже като се вземат поради 4000-те $, които заплаща като годишна такса за поддръжка.
Тази година семейство Екерт се сдобило с една десета от двустайно жилище в Calistoga Ranch в Напа валей, щата Калифорния, за 285 хиляди $. Годишните такси са към 2 хиляди $. Семейството прекарало две седмици в ранчото тази есен и счита да се завърне през март
„ Оставих 18 бутилки вино, фамилни фотоси, книги, игри. Когато пътуваме, не се постанова да мъкнем прекалено много багаж “, споделя Екерт.
По публикацията работи: Божидарка Чобалигова
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ